Дълго време ми викаха Бодил. Харесвах си го и нямах нищо против.
Но после един човек ме нарече Пух. Оттогава искам да е така..
„- Пух – каза той сериозно, – ако аз… ако аз не съвсем … – Той спря и отново започна: – Пух, каквото и да се случи, ти ще разбереш, нали?
- Какво да разбера?
- О, нищо! – Мър се засмя и скочи на крака. – Ела!
- Къде? – попита Пух.
- Навсякъде!
И те тръгнаха. Заедно. Но където и да отидат, каквото и да им се случи по пътя в това омагьосано място, наречено свят – едно голямо момче и неговото Мече винаги ще вървят заедно напред.“
