Идва момент в живота, когато трябва да спреш да бягаш към следващата възможност, да се обърнеш с лице към препятствията и да се пребориш за тази, която желаеш..
Горе в планината, сред всичко, което светът е приготвил първоначално за хората, се усеща особено ясно нещо, което улисани в многобройните и дребни проблеми на ежедневието, рядко разбираме: единствената истинска съдба на човека е борбата, всичко останало са обстоятелства на обкръжението. Тежестта на живота идва не от непрестанните усилия да се преборим с него, а от малките, разпокъсани и случайни каузи, в които впрягаме тази великолепна и необикновена съдба.
Радостта да бъдеш на тази земя се поражда от избора на онова, за което сме готови да се борим, да страдаме, да преодоляваме препятствия, от което сме готови да ни боли и което прави съществуването ни цялостно и целеустремено. Не е нужно да открием най-великите цели за този избор – единственото, което е необходимо, е той да бъде направен съзнателно.
Той с нищо няма да промени ежедневието, правилата, обстоятелствата, няма да реши нито един житейски проблем. Но той може да промени начина, по който приемаме всичко около себе си, начина, по който посрещаме събитията и преодоляваме препятствията, решенията, които вземаме – не звучи ли като всичко, което има значение за живота ни?
За да намериш себе си, не е нужно непременно да се отправиш към Хималаите – достатъчно е за малко да дадеш на духа си необходимото време и пространство, извън хаотичното насилие на чужди правила, гледни точки и идеали, което животът милостиво ни предоставя вместо изгубеното право (задължение?) да бъдем това, което сме.
Наживо – защото щастието не е състояние, а ПРЕЖИВЯВАНЕ.
